Ако можеше слънцето да спре да блести,
ако можеше да угасне и последната звезда,
тогава щеше да си ти - и единствена, и пряма -
ти, снопче от лъчи!
Ако нямаше живот и смърт,
ако нямаше море,
тогава щеше да си ти - безкрайният океан!
Ако се изплачеше и последната сълза,
ако изчезнеше красивата дъга,
тогава щеше да си ти - планинският кристал!
Да беше ти, да беше ден, да бе един живот поне...
Но една безкрайност синя пречи - загадъчна и зла -
да бъдеш ти, да бъда аз, да сме в теб във синя тишина...