И не ми трябва изобщо надежда,
лъжа е, че тя последна остава.
Защото за нас всичко се свежда
до лудост и пълна забрава.
Аз, когато си тръгнах, измамих
не само себе си, но и тебе,
защото, като пейзаж панорамен,
аз ти изпълвах цялото време.
Ако не беше толкова жестоко,
щях да те пусна,
но ти толкова изкусно
ми го връщаш в сърцето, дълбоко... ...