Ако ти не ме обичаш вече,
няма със сълзи съня ти да смущавам.
Аз зная, че си просто безсърдечен
и слабостите чужди не прощаваш.
Ще ме боли, но не за мен - за тебе...
Когато като бездомно псе се скиташ
и ставаш роб на всяка грижа дребна,
и почваш отначало... и опитваш.
Суетността не ще ти позволи да молиш,
а да се примириш за теб е лудост...
И самотата ще те сдъвче като болест,
а вместо мене тишината ще те буди.
Но ако аз не те обичам вече,
не ще ти кажа, сам ще го почувстваш
по погледа безжизнен и далечен
и срещайки студените ми устни...
Ще ме боли, но не за мен - за тебе,
повярвал в моите нетрайни чувства.
Как, любейки ме като за последно,
не виждаше, че между нас е пусто?
© Юлия Барашка Все права защищены