Крача нощем по пустите улици
отекват различно по асфалта стъпките
много далечни ми се виждат утрините
приспани дълбоко са от феите в приказките
Доста са тъмни празните жилища
студени и пусти са в тях стаите
прашни и мрачни висят по стените картините
а като завити ковчези чакат леглата...
Няма ги собствениците
запълват въздуха само вещите
оживели са някак си спомените
и тръпнат по тях мисли от тежките ...