Ако някога стане така,
че лицето ѝ някак се стъ́жни, 
и дори заболи я глава,
вероятно е просто да... лъже.
Не, наистина. Бих се учудил! 
Тя не спира да радва света, 
и се питам - дали не е луда,
и с различна от земна, душа? 
Че е пристан за моята обич, 
вълнолом е за бурни вълни. 
Даже пътите, дето съм вповече, 
ги подрежда със мили очи. 
Тя разби на живота оковите, 
и не знае какво е умора. 
Вечно бди над мойте тревоги 
и ми пази сърцето от хората. 
Не робува на чуждото мнение,
нито вярва на злобните слухове. 
С чистота на детско рождение, 
се превръща от нежност в юмрук. 
Тя е толкова, толкова хубава, 
че я гледам в захлас денонощно. 
Като как, Боже аз я заслужих, 
че е чудо в очите ми още? 
Но внимавам, следя ѝ клепачите - 
да не сбират горест на дъжд, 
и кълна се, че мигом заплаче ли, 
да е радост, че аз съм ѝ мъж! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 
22.12.2023