Ако някой посред нощ песничка запее,
пламъка на мрака лекичко разтрепери,
знай, това съм аз, нещо в мене мъка сее,
нещо пак ме задушава и си търся нови двери...
Тогава приближават се до мен звездите,
аз се качвам при тях, или те падат и ме смазват,
тогаз разбирам - пак на живота съм изпуснал юздите,
а ме спират все тези правила, които трябва да се спазват...