„Ще те обичам, но нека е утре.
Днес, повярвай, съм доста зает.
Заседания, срещи - разбираш ме -
пълен график - от осем до пет.
Ще те прегърна, но нека е утре.
Днес ще пием по бира с съсед.
Не, не чакай. Направо си лягай ти.
Утре трябва да ставам във пет.
Ще те целуна, но нека е утре.
Днес едва се държа на крака.
Ех, ти вечно се сърдиш за глупости!
И утре е ден. Как не разбра?"
По лицето бавно се стичат сълзи
и тревога езика прехапва...
Ето - днес безвъзвратно ще отлети!
А утре? Утре може да няма...
© Васка Мадарова Все права защищены