АКО ОСТАНЕМ „ЖИВИ“

Обгърнати в пламъка на зората,
погалени от топлината на бриза,
възкръсваме светли в мечтата,
любовна стрела да ни прониже.

Родени от нежна любов, копнежи,
верую е стремежа към светлина.
Защо тогава сме хванати в мрежи -
завист, омраза, кървяща тъмнина?

Преминахме ужаса на „...измите“ -
фашизъм, комунизъм, атеизъм...
Плувахме в океана на фанатизмите,
потъваме в най-ужасния фанатизъм...

Каква е тази черна, мъртвешка ръка,
повела ни по пътя на унищожение,
произвела „индивидуализъм“ в света,
късане, раздробяване, унижение?

А светът е все по-малък, глобален,
но разпънат, се къса по шевовете.
За всеки мястото превзето е фатално,
пази го с повелята на зверовете.

Вече всеки сам, единак в суетата си,
забрави що е общност, обич човешка,
страда и мрази сам със душата си
и прави нова грешка, след грешка.

Търсим нови светове във вселената,
а оставихме нашия да потъне в мрак.
И тяхната светлина ли ще отнемем,
ако останем „живи“ на земята все пак...?

26 07 2016