Много неща биха се променили,
отзвукът би заглушил всичко в мен.
Ние с теб бихме открили,
тези звуци по-добри от ден на ден.
Ако Ралица знае,
ако Ралица реши...
Тук би било толкова живо,
с толкова цветове (като в очи).
Наистина ли тя е красива,
както я виждаш само ти?
Ако Ралица знае,
ако Ралица реши...
Аз знам бъдещето още от сега -
следва стъпки от радост и сълзи.
Дали бихме спестили тази тъга,
и дали е важно да не ни боли?
Ако Ралица знае,
ако Ралица реши...
Може би е това -
с гръм и трясък,
първо беше шум,
сега всички тук обичат този блясък...
Ако Ралица иска...
Ако Ралица реши...
Всички ми казваха истината,
аз просто вярвах, не както ти.
Явно всичко минава от тази страна,
където ти ни превръщаш в шеги.
Ако Ралица иска...
Ако Ралица реши...
Колкото бягах, стигнах далече,
преминавах тук всички улици.
И мислех, че няма те вече,
но ти изникваш както преди.
Ако Ралица иска...
Ако Ралица реши...
Може би е това -
с гръм и трясък,
първо беше шум,
сега всички тук обичат този блясък...
Или сега тя иска
още светлини в нас,
всичките ни мисли,
всичката ни страст...
Какво повече от нашите души?
Сега всички тук обичат този блясък.
Ако Ралица иска...
... ако Ралица реши...
© Христо Андонов Все права защищены