Ако всички човеци в един миг заплачем
и стонове се понесат в небесата,
скрили мъки на старец и пеленаче,
бликаща от дълбините на сърцата.
Дали тогава нещо у Теб ще трепне?!
Ще можеш ли сълза да отрониш на опрощение?
Или ще сътвориш нов жлеб,
за да положиш святото си забвение.
Ами ако излезем всички наведнъж
по улици, стъгди и площади
и с цяло гърло ревнем към Теб обща молитва
ще ни направиш ли сити и млади?
Ще запушиш ли черните дупки?
Защото са тунели на душите към Отвъдното.
Да не се роним като зърна от чепки,
и да стане безсмъртието сбъднато?
Ще спреш ли да мислиш,
че човекът обича да живее във драми?
Помогни ни да Те открием
не само във църкви и храмове.
Ако нарушиш поне малко допотопните си закони,
ако слезеш при народа и му говориш
както говори баща на син
заедно божествена революция ще сътворим
© Диана Кънева Все права защищены