Отдавна вече нищо не се случва...
И всяка среща ражда своя край.
Несбъднатото в себе си заключвам.
Септември никога не става май...
Край мен животът бавно вегетира...
И всеки ден угасва недоносен...
Отдавна със мечтите се разминах,
отучих се в дъжда да тичам боса.
Отучих се с морето до говоря.
Да сбирам раковини по брега.
С фенер да търся нестандартни хора.
Отучих се да чакам любовта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.