Когато вятър разро́ши косите ти
или сълза се стече по лицето ти.
Ако в съня греят лунни мечтите ти
или снежинка докосне ръцете ти.
Ти ме повикай, дори и с душата си –
твоята аура оставя следи.
Знай, с всяка фибра усещам, че жадна си,
при теб ще дойда, врата открехни́!
© Данаил Таков Все права защищены