/да се чете с усмивка и... нищо против вас, мили мъже!/ ;)
Нептуне мой, ти Бог си на морето -
харем русалки сред вълни открил.
И всяка след завеса "нощ" очаква
чепик да си пред портата строил.
Със куп отрочета, година след година-
баща за пример в Черното море,
но в нощите - ах, в нощи сини
събуждаш страст за още по - добре.
Русалчените люспи фино смъкваш,
разголваш гръд до... дългите бедра.
Опашките им нежни се разтварят
и гмурваш се сред техните недра.
От мидите седефени открадваш
перлени, зрънцата на страстта.
Като принцеси са в обятията ти, и радваш-
раздал се страстно в плен на любовта.
И мигом с своя жезъл преобръщаш
представата за всеки земен мъж.
При себе си жените земни връщаш,
докоснеш ли ги с него сал веднъж.
Къде си ти, омайни ми Нептуне?
Все търся сред скали и дълбини
жезълът ти издръжлив. Но... май с бастуна
на "Бог" Горан ще съм до старини.
© Петя Кръстева Все права защищены
Гуш*