Ако спрем на студен кръстопът

и ти си избереш посока нова,

не бързай да отминеш. Поседни.

За ново тръгване не съм готова.

Запали последната цигара.

С очи, забулени от дим,

па навик да докоснем длани

и вслушани във себе си  - да помълчим.

Ако раненото приятелство не стене,

ако цигарата не ти горчи

и нищо в теб не е останало от мене,

изтръскай пепелта... и си тръгни!

Очите ми, две тъжни сини птици,

след теб ще литнат за последен път,

ръцете ми ще се протегнат да те спрат...

Но ти върви, върви!...