Да бе изтропал силно в калдъръма,
но ти премина с коня си - унесен.
Не чух и повей лек в салкъма
със звук на тропот да се смеси.
Да беше спрял и просто, по човешки
за глътката вода да бе попитал.
А аз - във овехтелите си дрешки,
да ти подам от стомна ненапита.
Да беше нарисувал във картина
как дълго някъде ще ме обичаш.
Но ти тогава тихо ме отмина.
Боеше се за дълго да се вричаш. ...