Ако тези стени можеха да говорят,
щеше да знаеш,че отдавна съм мъртва,
че съзнанието ми бе отнето!
Затова съм така уплашена.
Гневът ме заслепява.
Не мога да се контролирам.
Оставена съм тук сама със себе си,
завързана с оковите на някаква омраза.
Ако тези стени можеха да говорят,
щеше да знаеш за моите страхове,
за всички онези нощи,в които виках за помощ,
за всички мои проронени сълзи...
Щеше да знаеш за демоните,които ме
посещават късно вечер.
Щеше да се опиташ да ми помогнеш,
да ме поддържаш жива...
Само ако тези изоставени,пусти стени
можеха да говорят...
© Лора Все права защищены