Ако този сън не ме рисува,
ако тази нощ не ме дари,
може би така ще ме жадува
само спомен искрен до зори.
Ако този миг те омагьосва,
с устни пламенни ще пиеш пак
и една мечта ще те докосва
в тишината, в падналия мрак.
Ако в твоето сърце копнежът
избуява като зряла ръж,
намери ме в този вятър нежен
и във бликналия тъжен дъжд.
Утеши тъмата закопняла
за ръцете ти със огнен дъх,
ще се върна в утро тихо, бяло
като някакъв случаен лъх.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова Все права защищены