Ако утре повече не дойде?
То ще дойде, но все пак, ако...
Ще заспя ли тази нощ спокойно
във удобното си сигурно легло?

Ако знам, че няма вече мъка,
трудности, тревоги, самота,
няма сълзи в страшните разлъки...
Но и няма нищо на света...

Ако няма плач, борба и болка,
няма шанс за нещо по-добро.
Но ако не дойде утре, колко
страдал си и плакал? За какво?

Колко много имал си да кажеш,
но от глупав страх си замълчал?
Колко искал си да се докажеш,
но пред риска просто си се дал...

Как си искал всичко да поправиш,
на мечтите да се посветиш,
но не си успял да го направиш
и да действаш, да се престрашиш...

Колко силно точно си обичал?
И кое е, за което би умрял?
Колко пъти в нещо си се вричал,
но да го изпълниш все не си успял?

Колко хора, честно, си измамил
и сърца обичащи разбил?
Ако днес приключват земните ти драми,
как живял си, би ли съжалил?

Ако утре повече не дойде?
Да, ще дойде, ала помисли все пак -
ще заспиш ли тази нощ спокойно,
ако утре да живееш не е шанс?