Ако в любовта си изгорял
чрез поведение безрасъдно,
преставаш да се чувстваш вече цял
и преживяването е оскъдно,
а с признанието, че бил си луд,
почваш поетично да умуваш-
признаваш, че нахлува много студ,
с любов не можеж да целуваш.
Иска ти се топло да се вричаш,
но си вече с нарушена мяра,
а да можеш жарко да обичаш,
ти е нужна истинската вяра,
но какво да правиш, казваш:”Боже!”
в опит съвестта си да приспиш,
че разбрал си вече, че не може
цялостта с парчета да твориш.
© Валери Рибаров Все права защищены
Поздрав!