Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
8 апр. 2017 г., 01:03  

... ако забравя буквите... 

  Поэзия » Любовная
785 2 8

... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...

или: Как Природата пише...

 

Сигурно го пише по косите

и по устните навярно пише:

Пилите от пролет до насита,

са забравили за зимата и кишата.

 

Сигурно го пише по тревите.

И по къщата на охлюва го пише:

Само който смелостта не е опитал.

Само той над пропасти не диша.

 

Но след туй ако самин посърнеш.

Обезследен, несмел и дрезгав.

Ще поискаш ли да се завърнеш.

В зимата след свойта гега?

 

Че там мечтите са солено-свежи.

И лятото не им прегаря порива.

От пясък изплети ми мрежа. Бежова.

И ме чети със дясното подкорие.

© Таня Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ясно, трябва да те чета интуитивно, а не рационално.
  • Просторите стискат щипки понякога... кожи на времето... мини по чертата и ще ги откриеш. Разпадаш ли се още? Сблъсъчко...

    Мил ми Маринчо, много си ефективна... тъй де ефектна... ама афектирана си ми най-сладка... дори инфектирана от лошотия... че то доброто де е?
  • Много ефектно звучи...!!!
    "Но след туй ако самин посърнеш.
    Обезследен, несмел и дрезгав.
    Ще поискаш ли да се завърнеш.
    В зимата след свойта гега?"
  • Хм, отдавна съм констатирал, че чувствата са като ядрата на радиоактивните елементи - с различен период на полуразпад. Аз вярвам, че не съществуват заключени простори. Болката се ражда от дългото лутане, с надеждата, че все пак ще ги открием.
    Отива ти да си ирационална!
  • Сиско, пира на мидите е безкрайното сълзене или поне до кръглост. След това е навикът от присъствие. Но пък затова напускаме тялото... или кой знае... къде обитаваме след...
  • Ако забравиш буквите, навярно ще си измислиш свои тайнствени ейроглифи, и само този, който държи Ключа, ще може да ги разчете. Безкрайни са лабиринтите на душата ти, Тане. Пирамидо!!
  • ... няма такова изведнъжно сбогуване... дали защото обичам болката? Чупливецо, а ти в какво вярваш, освен, че констатираш неконстантно... константно чувстото ли е?
  • Както винаги - с гръб към всякаква приповдигнатост, помпозност и досадни хиперболи, но с лице към метонимията. И няма да си Таня Георгиева, ако не пофлиртуваш и с някоя и друга поостаряла думичка("самин", или пък с традиционното поднасяне на новинки - "обезследен" и "подкорие"...просто за аромат! Умело си избягала от претоварването с метафори, инверсии и думички от народния фолклор, характерно за някои предишни твои стихотворения. Относно въпроса от предпоследния куплет и последвалото пояснение - отговорът ще разкрие и интелектуалния потенциал на четящия. Да, буквите понякога се забравят, но не бива да се забравя, че за "любовта ни трябва време, и че сърцето е чупливо", както пише Иван Тенев. И завръщането към нещо, толкова близо, досущ като докосване, може да се превърне в мъчително дълго и протяжно сбогуване. Но, ти не вярваш, че ще се случи, нали?!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??