Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова.
В черен затвор заклещих сърцето,
пронизвано хиляди пъти от излъгани мечти.
И злокобно в мен детето
проклина ме, че правя му питие от кървави сълзи...
И в мъртвешка истерия
една сълза потича,
губи се в разкритата ми черна мистерия...
И в огнена лава се стича... ...