От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника,
непредполагана, безпаметна любов
разпъва шала на раздялата
до сетната му вена
и стяга възела във гърлото на самотата…
И тази нощ брезите задъхано мълчаха
със празните повествования
на онемелите корони, ...