9 нояб. 2007 г., 12:17

Акростих 

  Поэзия
1033 0 27
 

                            Аз исках да ти подаря живота си,

                            Когато ме докосна, като вятър.

                            Очите ми във твойте се закотвиха.

                            Стопи се за секунда самотата.

                            И някак си повярвах на минутите,

                            Събрали в шепи нежните ми мигове.

                            Ах, колко бяха думите - нечутите.

                            Мисли за мен и те до теб ще стигнат.

 

Моля за снизхождение. Конструирах този акростих експериментално.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??