Акростих

6 февр. 2011 г., 22:05

Поэзия » Философская

1704 1 2

Акростих

Н е ми връщай живота, не искам…

Я ростта без мечти ме владее

М илосърдно се самоубивам

А тя… нощен демон в душата беснее.

Н е подхвърляй надежди,

Е дноокото зло го познавам.

Н яма кой преди мен да го срещне.

А аз умея едно – почти безнадеждно

К ръгом да обърна, подлагайки крак.

А ко другото не, поне да отлагам…

З атова не опитвай… яростта е убиец

А нгели няма, мълчиш в самота.

Н е кради от нощта искрицата светла,

О тиди си!

Д ребните наглед неща

О тварят стари неличими рани.

Б езотказно, само самаряните

Р азравят като нестинари болката

О тказвайки на любовта.