Акростих

15 мар. 2014 г., 19:07

Поэзия » Другая

5.0 / 1

512 0 3

Грях душата ми погубва
Реже, разпокъсва на парчета.
Още миг (завинаги ще се изгубя),
Болката е непосилна във сърцето.
Дишам с чужди бездихания,
Разумът ми се превръща в бездна,
Утрините ми са вече без ухания,
Губя се, от себе си изчезвам...
Искам само миг да бъда още,
Миг за теб, една последна нежност,
Усещане, което да ми върне снощи,
Когато те изгубих за последно. Ала ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Следи от душата
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
Неведомый прекрасный край

В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...

Ещё произведения »