Акварел
неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба
пролайва както винаги бездомно куче
надвиква го отнякъде звънлив човешки глас
тук бързат да нарежат огревните цепеници
и сякаш нищо ярко не остава днес у нас
а лятото пече пипер и ароматът се промъква
като умел крадец навсякъде из скромния ми дом
от сладостта му твърде бързичко преглъщам
тръпчивото кафе на още слънчевия си балкон
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Томова/