Приключихме завинаги със любовта и грешките
и погледи отвърнахме, обърнахме клепачите,
за да гледаме във миналото със склери нечовешки,
неспособни с истински сълзи за нас да плачат..
Не си пожалихме краката и коленете заковахме,
за да не могат да изминат тези забранени стъпки.
Прехапахме си устните и кръв преглътнахме. И спряхме.
До предела на спомена, разцъфващ със опасни пъпки
Забравяхме насилствено. Не си докосвахме ръцете.
И мразехме се толкова отчаяно, до обич чак...
Не издържаха нервите ни. Скочиха през парапета,
сърцата ни се разболяха от тежък, безлюбовен рак...
Похарчихме се до последната си клетка. Отчуждихме,
безименни владения по своите тела.
И устните ми, устните ми шепнат само победихме...
Ала очите ми те гледат просто със тъга!!
© Евкалипт Все права защищены
тъжен...но прекрасен стих.
с обич.