7 янв. 2009 г., 22:45

Ала спомням си (може би напук) 

  Поэзия
805 1 3
Преглътнах смело. И си тръгнах.
Не посмях да съм ленива.
Преминах тук. И се върнах.
Не посмях да съм щастлива.
И едно решение по-малко...
Наместо поредната история.
Една строшена чаша, колко жалко,
поредната превъртана пародия...
Или любов наричаха я още,
аз твърде много я забравих,
прости ми, че не гледах снощи,
врата, дето тежко се стовари... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Все права защищены

Предложения
: ??:??