Изхвърли ме от своя трон Небето

и прати ме на тъжната Земя…

И за да не ми е днес студено

перце от птица Феникс

постави в моята ръка~*

Кротичко стоя на Пътя

и гледам в тихата трева

която има цвят на търсещо зелено

и аромат на викаща емоция в лила~*

В ръцете си отново днес забождам

алени цветя…

които търпеливо и с желание отглеждам

за да можеш Ти~*

в един по-сетен час

за себе си градина да засееш

откъснал ги от моята ръка~*

 Изхвърли ме от своя трон Небето

и прати ме на тъжната Земя

и за да не ми е днес студено

огънче вместо сърце

остави ми в гръдта~*

Но от неопитност запалих

един незагасим пожар голям

и стана много огън~

едно огромно Слънце

днес изгря

родено от гръдта на мъдрото Небе

и няколко забодени в човешка длан цветя~*

Кротичко стоя на Пътя

и гледам в тихата трева…

перцето нежно със Любов скрибуца

рисува чувствата ти на листа~*

С едната си ръка от алените макове откъснах

Закичих с цвете твоята коса

и после със усмивка аз от теб си тръгнах

пресякла други Пътища

и друг човешки свят~*

~&*~Алени цветя...

31 декември 2011 г

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:588fdb5a49