Мечтата ми бе голяма,
да бъдем със тебе двама,
но както честичко става,
измамата бе голяма.
Показа си набързичко рогата
и нежността захвърли нейде из полята.
Разказа ми на две, на три играта
и хукна подир нова сладурана.
Плаках ден, страдах два,
всичко мина като на шега,
започнах пак да си мечтая
да те срещна и този път попътен вятър да ти пожелая.
Измислях диалози, развивах сценарии,
заформяха се цели филми.
Бодеше ме вътре, бях огорчена,
малко обидена и пак наранена.
Не щеш ли обаче, веднъж
срещнах този мой така бленуван мъж.
Гледаше изтерзано, малко пребозало,
писнало му беше явно.
Видя ме и той, усмихна се нежно,
явно пак кроеше нещо грешно.
Приближи се към мен, парфюмът му ме лъхна
и към старите ни спомени отново ме върна.
Погледнах го смело, дори малко наивно,
готова да съм негова отново.
Не беше трудно, досети се и сам,
че знам за неговия, простичкия план.
Не щеш ли обаче в тоз момент прекрасен
(за него бе по-скоро ужасен)
организмът ми смело изпротестира,
закихах неудържимо и без спира.
Невярващ си тръгна, аз гледах доволно,
развила бях нещо полезно,
да, точно така, бях придобила
имунна защита срещу неговата "мъжка" сила.
© Мечтателката Все права защищены