8 февр. 2012 г., 21:25

Алиенация 

  Поэзия » Другая
704 0 0

Алиенация

 



Плаща ничий грехове,

изпътува пътища безпътни,

с цигулка стенe - мелодия тъче,

скъсаната струна - самата я повехна.

 


Посочи си уж правилния път,

после сякаш тръгна по отсрещния,

заради рецитал връз образ огледален,

загуби тя реалността през самоадаптация.

 


Чужда в себе си - и не,

отшелник от светове самотни,

и по - богата от най - щастливия сред нас,

по - нещастна бе там дори накуп от всички овдовели.

 

 

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??