Половин година се изниза от мига на съкрушение,
половината от болката не само не изчезна, утрои се,
и още всяка чаша вино ми е страшно изкушение
да те намеря, да ми кажеш любовта къде е, изпари се?
Броя секунди, паяжини и изпушени цигари,
всяка ми е нов въпрос и все започва със "Защо?",
как става днеска да обичаш, утре да е някак си "едва ли"
и как с нежност те изгоних, май прекалих с моето добро.
Все бях до теб, бях опора и смееше се само с мен,
все аз оправдавах успехите, бях за теб най-добра
и после предадох се, станах си твоя съвсем
и някак си помисли, че ще ми е по-добре сама?! ...