по път обречени вървим
и час по час се чува тик и так
отнесени в проблемите твърдим
че може още но не е така
не знаем и къде ще спрем
дали ще седнем легнем или отлетим
за някой просто ден е
за други нощ ще бъде бездиханна
във странен филм без титри и финал
дъх пагубен цигарен дим
отново вдишваме
и нежно тихо се промъква тя
поставя смъртните окови
© Иван Радев Все права защищены