20 сент. 2009 г., 21:25

Ами така си е... 

  Поэзия
1613 0 7

Не те деля на две - като монети.
Не съпоставям минало със утре.
Не мисля прозаично, а в куплети.
Решенията вземам мъдро - сутрин.

Ужасно ненавиждам неизвестните,
а яснотата даже не ме трогва.
И на Висоцки обожавам песните,
защото заредени са с тревога.

Лъжите аз не ща да аплодирам.
На истината фен съм безусловно.
От хубавото винаги подбирам,
но лошото по принцип все е модно...

Навярно се обърка, но това съм.
Музейни са такива като мен.
Не искам да те лъжа, че съм блясък,
щом в прах е даже утрешният ден.

Ще дойде миг, когато ще почистя
душата си от днешна неслучайност.
Тогава ще са смисъл всички листи,
изписани мечтателно с незнайност.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??