Пак пред храма съм изправен,
на колене пред икона свята,
пак на Господ давам вяра
и се моля за душата.

Не душата моя е в опасност,
твоята е за изцеление,
знам – изяжда те отвътре
и се моля за спасение:

"Тя е клета и добра,
в нея расне моят син,
благослови я пред Отца!

Господи, помилвай я! Амин!"

Моля те през сълзи, Боже,
моля те в сетния ѝ час,
не осъждай на печал и жалост
мойта клета, дяволска съдба."

Падна гръм наблизо в полето,
светна чудната икона,
в миг разцепи се небето
грейна всичко златно в храма.

И възнесе се на трона –
сред слънца и сребърни лъчи,
Господ Бог, Христова майка, 
ангели разнасяха: "Амин"!

Господ се изправи бавно
и погледна грешника с очи:
"Синко, ти недей тъгува,
тя ще се спаси!

Аз баща съм ти на тебе, и на всички,
знам, че грешни сте, чеда,
но безгрешните с лъчите чисти
благослов те имат от сите небеса."

"Амин!" се чу и пак в небето
се върнаха светиите велики.
И пак ридае в отчаяние момчето –
да спаси от гибел своята любима.

Мина нощ – ужасна, дълга,
а утрото печален звън донесе,
всички в село бързат вънка
да научат кой в небето се възнесе.

Иво, още Рада младолика
са издъхнали в храма снощи.
На небето ще са лика и прилика...
Господ нека да ги прóсти!