Нежен танц на топли устни,
говорещи си за любов...
А наоколо душите – пусти,
забравили копнежи и живот!
Само те – танцуващи сред сивотата,
напомнят за смисъла един –
за нежността и тайнството на красотата,
за Бог, Светия дух и Син!
А хората, забързани в забрава,
тичат, страхувайки се от смъртта!
Но в живота често тъй и става –
умират неживели – тъй тленна е плътта!
Затова танцувайте, о вие устни,
напомняйте за смисъла един,
че накрая за душите пусти
да има кой да каже по едно "Амин!"
© Добромир Иванов Все права защищены