Запълвам дупките в сърцето си с надежда,
че един ден всичко ще се промени.
А сантиметрите между нас ми изглеждат
като стотици светлинни години.
Обява във вестника пуснах -
търся обич, дори и за миг.
На номера ми никой не звънна -
пред телефона стоях аз със дни.
Търсих обич под всяко камъче,
нещо, което да си оставил за мен.
Потърквах по брадичката всяко глухарче,
но следите му някой преди мен беше взел.*
Твойта любов не можах да открия,
а колко много бях готова да дам.
Сякаш някаква злокобна магия
ме проклина вечно да бъда сама.
Понякога в мен надежда извира,
че някой някога ще се влюби във мен.
Но не след дълго и тя колабира
и ме оставя безусловно сама.
*Който е чел "451° по Фаренхайт" на Рей Бредбъри може би знае: Когато потъркаш глухарче по брадичката си, ако остави следа, значи си влюбен.
© Сюзън Смърт Все права защищены