Tilenus (Станислав Русев)
228 379
12 мар. 2015 г., 01:13  

Амур и стрелата 

  Поэзия
431 0 4




Вървя по пътя си трънлив,
а тялото ми цяло е във рани.
Кръвта се стича на сълзи
а аз съм бавен, много бавен.

В пустинята си нямам кон.
Пустинята ми-без оазис.
Път за Христос или Наполеон,
паднал се е на удавник.

А нощите студени. Зъби тракат,
пришпорвайки сърцето да забърза.
...то припомня, за Амур и за стрелата,
която с таз пустиня ме обвърза.


Ст. Русев

© Станислав Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Анастасия, има и такива ненормални хора, които довършват нещата си до край, като Сизиф. Септември, винаги те виждам, но съм решил, да не коментирам много. Младена сана, ти си ми вече приятел. Стойна, благодаря ти за пожеланията, но в някой друг живот... . Здравей Василка, сестра по съдба.
  • "В пустинята си нямам кон.
    Пустинята ми-без оазис."
    Много хора сме в тази пустиня! Поздрав!
  • Според Библиятя, пустинятя - е този объркан свят, в който живеем.
    Побързай и своята Мека намери - там често и Амур гостува.
    Пожелавам ти скорошна среща с него!
    Бъди здрав и ползотворен ден!
  • Много те вълнува темата за Амур, Станиславе. Но нека е така.
    Хубаво написан текст. Харесах!
Предложения
: ??:??