Застъпват се сезоните,

клошарска дреха.

Не са по мярка,

служат за покров.

Един съм го зачеркнала,

бях  няма, едноока,

но не изпитвам

слонска злост.

Снежец отгоре ръси

шарени конфети.

За мене истински,

от другия атлас.

Макар и причудлива,

с нови сандалети,

по пътя се подхлъзвам,

пея си на глас.

Какво, ако изпусна

чашата кристална.

нали съм гост, все пак,

за тост в уречен час.

Щета е скуката.

За още приключения,

на сол разбивам

сивия компас.