Ангелите бяха основно виновни

да хванеш изстиналата ми ръка,

когато потъвах във води отровни.

Рай ли бе, или земна душа?

Ангел бе ти - да ме превеждаш,

огъня адски пред мен с приятелство да разреждаш.

Бяла птица бе - с мен да летиш,

Ангел бе - живота ми успя да подредиш.

Райската градина в душата си събрала.

С твоите слънца - луните ми огряла.

И ако раят прилича поне малко на теб,

не ме е страх да умра, да прекарам там век.

И дори да знаеш ти, че моята луна греши,

слънцето ти пак за мен блести.

Ангел си и ти благодаря,

че можеш да си ми приятелка сега.

Просто така, без посвещения.