На Галя
Реката на спомена оттука премина,
донесе отдавна отлитнала песен.
В горещ, летен ден, от нас си замина,
прекрасния смях на децата отнесе.
Дойде отдалече ти, гълъбче малко,
дома ни огря – сякаш мъничко слънце.
По цял ден се смеехме, ти гукаше сладко.
У нас пося радостта като зрънце.
Търкаляше Времето вечна надежда,
че заедно някога с нас ти ще тичаш.
И никой не смееше напред да поглежда – ...