Как искам да летя
и да се нося в сините небеса,
ах, ако можех,
щях да летя дори и през нощта
и ще помогна на всеки в беда.
Ала едно щях да забравя
и нямаше да пожелая.
Не искам теб и любовта ти,
защото ти ме мами
и силно нарани моята душа,
и ми отне любовта.
Тъжни са моите очи,
ала вече не капят сълзи.
Бях ангел небесен,
но сега нямам крила.
На теб се отдадох
и любовта ми ти продадох,
а ти ме измами
и на земята ме запрати.
Да, нямам крила, да не мога да летя,
а за беда ми отне и любовта!
© Ани Антонова Все права защищены