В звездната нощ той се лута,
из лудия град, из земята,
за която сърцето е чуждо,
а душата умира в сиво.
Крачи той, а умората иде,
из безлунния свят на мечтите,
тъй разбити, убити от края,
който иде, не пита сърцето.
И крилете откъсна небето,
прати той грехове да разбива,
като лъч светлина срещу облак,
да раздира в хората злото. ...