Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих,
отряза ги, хвърли незнайно къде.
На мястото им, щитове аз поставих
и промих си раните много добре.
Но накрая клечката драсна без жал
и гледаше как се превръщам във пепел.
От него възкръсна един ангел бял...
И полетя към Бог – на болките му свидетел!