Събуждам се и стискам във ръката си
две семенца искряща красота,
посявам ги дълбоко във душата си,
за да покълне в мене тя.
Пониква първото зелено стръкче,
след него другите се втурват вън
и от сърцето ми - изсъхнал дънер,
по вените ми пролетна магия зацъфтя.
Усмивката ми първа озари лицето,
в косите се разливат медни класове,
в очите ми кипи морето
и истинска съм - ангелско дете.
© Радосвета Петрова Все права защищены