Живееш в транс - неделя след неделя.
Светът върти се бясно в мъртъв кръг.
Провиждаш лудите от скорост онемели,
неподозиращи за собствения си недъг.
Единствен смисъл крие битието. -
Да си върховен - абсолютен властелин.
И да отхвърлиш непораснало детето,
стаено в теб и пречещо да си един.
Вселената е черно огледало.
За нея си несбъднал се портрет.
Оглеждаш се - не виждаш трайно цяло.
Утеха ли е участта да си поет?!
Ще стигнеш ли до антисветовете -
да срещнеш двойника си - вечно млад...?
Анихилирай го и нека ярко светите,
извън бърлогата на Дантевия ад!
© Младен Мисана Все права защищены