5 мар. 2006 г., 12:43

Анорексия/на Бояна/ 

  Поэзия
2148 1 4
                                       Анорексия/на Бояна/

                               Обичаш ли ме,.. татко?
                               Защо, заключи ме сега
                               в стаята- гладна и сама?
                               Защо ме биеш ..татко?

                               Въпросите идват,
                               а отговор няма..
                               Сълзите извират..
                               -обичам само мама..

                               А после дни,години
                               без бащина любов,
                               семейство и роднини..
                               Намерих смисъл нов.

                               Бях красива,стройна-
                               изящно тяло на богиня!
                               По детски непокорна,
                               исках да съм щастлива!

                               И станах манекен
                               тоалети,грим,коректори.
                               Щастлив бе моят ден
                               под бляскави прожектори!

                               До онзи ден-от тъмното
                               във подлеза изкочи мъж със нож
                               Викът ми спря във гърлото..
                               Насили ме изверга в лятната нощ..

                               Кошмари сънувах..
                               За утре не питах..
                               Гладувах пак..умирах
                               светлина не съзирах....

                               Сега,когато съм много слаба
                               и едва се държа на крака..
                               Сега,когато съм на края
                               и до мене е смъртта,

                               Ви моля:Простете си и бъдете хора!
                              

© Стен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво и за това стихотворение,отново е много истинско!
  • Звучи кошмарно за стихотворение.Мисля че тази тема може да се разгърне в друг жанр много по добре отколкото в поезията.
  • тъжно,истинско,поучително,нека си простим и да бъдем хора,не за миг,а за цял живот.
  • Много неща казва това стихотворение за жертвите на анорексията, но най-важното е, любовта в семейството, която е слънце за децата ни..
Предложения
: ??:??