Барабани бият във нощта...
Музика хавайска чувам!
Вятър, врява, самота! Защо?
Доброто дали... Съществува?
Звезди, небе... тъга и самота царува!?
Някой някъде ръка целува, Боже, срам.
Вярата загубила е правото,
на сляпо да царува. Врява ,тишина.
Барабаните отново ритъм гонят.
Тумба-лумба, самота. Народа...
с музика ни днес загива.
Но иначе сме някак по добри!?