Един човек царуваше у нас,
сам се хвалеше и славеше в захлас,
народът си научи да го мрази,
всеки караше в краката му да лази,
а най-вече неговите царедворци -
една камара тлъсти фльорци,
го възхваляваха навсякъде тъй мазно,
четкаха, подмазваха заразно,
чак даже всеки селски бек,
реши, че това не е човек,
а полубог в костюм и вратовръзка,
на сръбско който вечерта се тръска, ...