severianin (Валентин Чернев)
417 677
18 сент. 2012 г., 09:53

Антиподност 

  Поэзия
576 0 6

АНТИПОДНОСТ

 

 

         “Отмерено е времето на светлината...”

                                      НОВАЛИС, “Химна на нощта”

 

 

Нощта припада, бледа и неясна,

и се наслагват сенките на здрача,

сгъстяват се, надигат се, порастват –

и тъмнината става непрозрачна;

и има нещо плашещо в талаза,

в косматата безформеност на мрака,

от нищото към нищото полазил –

безплътно същество хилядокрако.

 

Нощта е звяр безформен.

      Тъмнината

захапва моя свят със бърни меки,

преглъща бреговете на реката,

пълзи без път, без синор, без пътека

и дъвче дълго, бавно, уродливо,

и мачка всичко като дрипа мръсна.

 

И, смлян безжалостно, светът загива –

до утрото, когато ще възкръсне.

 

...

 

                   “О, угаси ти своя факел, ден!

                     Пресвята нощ, спусни се мълчалива!”

                                      Фридрих ШИЛЕР, “Очакване”

 

 

Денят е запъхтян, тревожен, шумен,

денят звъни от нерви и възбуда,

жесток до смърт, лукав и неразумен,

инфарктно-яростен и зъл до лудост.

Нощта е билка срещу лудостта му

и лек за незарастващите рани;

нощта пристъпва с месеца на рамо

сред блясъка на звездните поляни,

 

простира здрачни тюлени воали

и тихо ласкави напеви срича,

прохладата на кожата й гали –

нощта е младо мургаво момиче.

Денят препуска в своя път, не чака,

денят не вижда тъмните й къдри,

денят се срива главоломно в мрака...

 

И пада нощ, от утрото по-мъдра.

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??